Държавна сигурност и маоизма 1944-1991

          В обособилият се двуполюсен модел след Втората световна война, в който има ясно противопоставяне между Изтока и Запада, се появяват пукнатини и противоречия и в страните от комунистическия лагер. Смъртта на Сталин и опитите на Хрушчов за развенчаване на култа към личността след ХХ конгрес на КПСС е началото на десталинизацията, но се превръща и в начало на идеологическото противопоставяне на Китайската комунистическа партия и комунистическата партия на Съветския съюз.

       Новата съветска интерпретация на марксизма и теорията за мирното съвместно съществуване със Запада се счита от Мао Дзедун за курс към ревизионизъм. Така в световното комунистическо и работническо движение се появява нова тенденция свързана с оспорване на лидерството в него и налагане на идеята за „специфичен китайски път на строителство на социализма“. Това е и началото на геополитическото противоборство и оспорване на лидерство между двете най-големи комунистически държави.

       В документите много често се употребяват термини като: прокитайски, пропекински и маоистки, с които се квалифицират инакомислещите партийни групи зад граница и с подчертан комунистически мироглед, както и опозиционно настроените членове на БКП в страната.

         Информацията съдържаща се в документите не третира идеологическите и догматичните норми на комунизма, а разкрива действията на Държавна сигурност, която използва целият си арсенал от средства за пресичане проникването на каквото и да е комунистическо влияние, различно от това на СССР. В публикуваните документи много ясно се откроява ролята на службите за сигурност, които съблюдават за „чистотата“ на провежданата партийна политика и елиминират своевременно появилите се „фракционни елементи“.

              Електронни издания:

             CD може да изтеглите:ТУК

             DVD може да изтеглите:ТУК